Петър Лефтеров, Булавто: За мен пътят е само един: напред и нагоре

Петър Лефтеров заразява хората около себе си със своите идеи и неусетно ги прави съмишленици. Той е изключително убедителен, когато има поредната нова идея в главата си, и е напълно фокусиран в това, към което се стреми. Същевременно успява да тече с потока на живота. Когато се появи възможност, не я изпуска, но когато нещо не става, намира други варианти. За списание КАМИОНИ беше удоволствие да разговаря с него по повод на успешното 30-годишно развитие на Булавто.

– Г-н Лефтеров, 30 години успешно развитие са дълъг период, но нека направим дългата история кратка. Опиши с няколко изречения всяко десетилетие от развитието на Булавто?

– Първият партньор, който ни се довери, беше Renault – през 1993 г., и ни даде права за Североизточна България.

На 1 юни 1993 г. създадох първата частна лизингова компания Варна Лизинг, за да можем да продаваме колите на изплащане. Днес може да се похвалим, че в продължение на 30 години продължаваме да сме лидери в нашата дилърска зона за Renault.

През 1997 г. Варна Лизинг купи Булавто Инженеринг. Много ми хареса името и го патентовахме. Двете фирми се сляха и така се роди Булавто.

В края на първото ни десетилетие започнахме да работим с IVECO. За да сме по-конкурентоспособни, започнахме и с бодибилдърска дейност – първо с микробуси, а после и със самосвали, и дълги години поддържахме лидерската позиция на пазара. След това започнахме с IVECO Magirus, като през 2014 г. доставихме 297 противопожарни автомобила и станахме национален доставчик.

През второто десетилетие започнахме с Karsan, с годините наложихме модела Jest, като тази година сме лидери при доставката на електрически градски автобуси.

През третото десетилетие покрай работата с Karsan станахме партньори и на Ford Trucks в България. След като сключихме договора, бързо направихме и първите сделки – продадохме 100 влекача наведнъж. За Ford Trucks „Споделяме товара“ не е само слоган – те наистина го правят. Заедно винаги сме намирали най-успешните решения за българския пазар и мога да кажа, освен че споделяме товара, с удоволствие споделяме и успехите.

През годините открихме и 5 сервиза на Ford Trucks, а тази година ще открием още два – във Велико Търново и Видин.

Piaggio и Otokar са марките, които включихме в портфолиото си през последната година.

– Завършил си две военни образования. С какво ти помогнаха те в бизнеса?

– Десет години съм бил началник на радиотехническата служба на подводни лодки, но тази работа беше в подводница, а не в кабинет.

Работата на подводница е една голяма школа – това е единственият военен плавателен съд, в който командният състав е повече от личния състав – матросите, поради това, че физически няма място за повече екипаж. Под водата всеки си има задължения, включително да чисти с парцала, и няма значение дали си офицер, или матрос. Трябва да си свършиш задълженията, защото няма кой друг. И когато има проблем, трябва да намериш решение. Нямаш избор, иначе потъваш. Така е и в бизнеса.

– Работата на подводните лодки ли те научи на дисциплина, много работа и търсене на решения?

– Не, на това ме научиха майка ми и баща ми, за което съм им много благодарен. Още от малък баща ми ме научи да работя с много инструменти. Той много държеше на реда и дисциплината. От майка си съм взел трудолюбието, тя е вече на 96 години и още гледа градината си сама и работи усърдно.

– Изминалите 30 години бяха бурни – с много пикове и спадове. Как Булавто преодоляваше трудностите?

– За нас всяка трудност е път, който трябва да се извърви – нещо като болест, хрема или кашлица, с която трябва да се справим и да продължим. Трудностите се преодоляват с много работа – газ до дупка и напред. Условията да изплава една подводница са две: да се движи напред и нагоре.

Никога не сме се колебали какво да правим. Това е бизнесът, който искаме да развиваме. През годините сме имали оферти за какво ли не – изгоден хотел или нещо друго... Никога не сме се отклонявали от пътя, по който се движим. Имали сме възможност да развиваме бизнес в други държави, но не сме го правили. Ние сме българи и искаме да работим във и за България, защото камъкът тежи на мястото си.

Още нещо, което знам от флота: когато има кризисна ситуация, решенията се търсят от командния състав, а не само от командира. Да, последната дума е неговата, но се взема мнението на всички.

– Кое според теб е уникалното в Булавто?

– От една страна, няма нищо уникално – имаме задачи, които изпълняваме. Отговорни сме към всеки клиент и партньор.

От друга страна обаче, наистина сме като семейство, всички се познаваме добре, всеки знае проблемите и грижите на другия и когато можем, помагаме.

– Все пак следваш неотклонно своя бизнес интерес. Как съчетаваш лоялността към служителите и партньорите със собствените си виждания и интереси?

– За мене бизнесът е любов. А в любовта винаги трябва да има повече от един. Важно е да отделяш внимание на екипа, на продукта, на проблемите и да не ги замиташ, а да се търсят решения. Моят принцип е да вървя последователно в хармония и разбирателство с партньорите.

– А как реагираш, когато те критикуват?

– Не само ме критикуват, а понякога се и бъзикат с мен. Често в петък следобед правим „сбирки“ на глътка уиски и се започва с шеговити вицове и винаги първият е за Шефа...

– Все пак коя е най-печелившата част от бизнеса?

– В различни периоди печалбата идваше от различни фирми. Бизнесът е синусоида – има нагоре, има и надолу, но не това е най-важното. Най-важното е да сме здрави! Да се подкрепяме и да си помагаме. Всичко друго са маловажни неща и стават история рано или късно. По-важното е да сме последователни и позитивни.

В отношенията с хората не търся кантар – ти колко си работил за фирмата и аз колко пари съм ти дал. Имам един принцип: „Пари, работа, приятелство и любов на кантар не можеш да ги докараш!“.

– Кое поддържа искрата жива и след 30 години?

– Поддържа ме това, че виждам доволни хора, професионалисти, с които сме израснали заедно. Виждам, че екипът мисли какво да направи, за да се подобри работата и да имаме повече доволни клиенти.

– Какъв е пътят на Булавто от тук нататък?

– За това трябва да питаш следващото поколение. За мен пътят е само един – напред и нагоре.

Какво мислят членовете на голямото семейство на Булавто – можете да прочетете в юнските броеве на списания КАМИОНИ и ЛОГИСТИКА – печатни издания и онлайн на www.transport-press.bg