60 години от основаването на Техникум „Вилхелм Пик“

15.09.2020

60 години от основаването на Техникум „Вилхелм Пик“

На днешния ден преди 60 години започва първата учебна година от историята на Техникума по двигатели и топлотехника. Такава кръгла годишнина би била отбелязана официално и тържествено в държава с нормално действаща образователна система.

[✕]

Уви, нищо подобно няма да се случи на 15 септември 2020 година в училището, което е правоприемник на Техникума, от 2000 година носи името „Хенри Форд“, а по-късно от Техникум по транспорт и енергетика бе „понижено“ в Професионална гимназия по транспорт и енергетика/ПГТЕ. Жалко, но много по-жалко е, че този факт не е изключение, а показва отношението към професионалното образование у нас и цялостното му състояние.

Възход...

[✕]


Създаден в движение, за да отговори на част от потребностите на индустриализираща се България от добре подготвени средни технически кадри, Техникумът бързо се разви и наложи като елитно техническо училище, в което теория и практика бяха свързани най-тясно. И голямата заслуга за това е на плеяда самоотвержени преподаватели, начело с основателя на техникума инж. Минчо Пенчев, на светли личности като Константин Агура, Борис Димов, Васил Бакърджиев и десетки други преподаватели, ръководители на специални практики и служители, който се бяха посветили на училището и даваха всичко от себе си, за да излизат от техникума подготвени специалисти и добри хора.

Държавата имаше нужда от тях и подкрепяше развитието, предприятия и организации, виждащи израстването на нещо полезно, съществено подпомагаха снабдяването на техникума с най-съвременна техника, предоставяха техническа информация и допринасяха завършващите техникума да бъдат поне на актуалното ниво на техниката от онова време. Укрепваха връзките с т. нар. „базови предприятия“ - СО „Мототехника и автосервизи“, Хладилният завод „Антон Иванов“, Стопанският евергиен комбинат в София и др. подадоха ръка на младото учебно заведение.

Умението на ръководителите на техникума да печелят приятели и заразителният им ентусиазъм много скоро започнаха да носят плодове. Първият от тях бе учебният автосервиз (открит на 7 декември 1962 г.), оторизиран от IFA Сервиз да извършва гаранционните прегледи на леките автомобили от ГДР – Trabant и Wartburg. Много силна и от сърце бе подкрепата от страна на IFA Сервиз в България, особено от Георги Сливенски и Александър Кьоле.

В учебния автосервиз, под ръководството на вещи специалисти и заедно с тях курсистите от автомобилните специалности работеха по клиентски автомобили, спазвайки предписанията на производителите, използвайки правилно универсални и специализирани инструменти. Свършената работа се анализираше, посочваха се грешките, градеше се широка техническа култура, възпитаваше се и чувство за отговорност за свършената работа.

По-късно тази дейност се разшири с обслужването и на Škoda, на съветските автомобили (леки и КАМАЗ), а от върховите постижения трябва да припомним факта, че и Renault упълномощи сервиза на техникум „В. Пик“ да обслужва гаранционно и извънгаранционно и леките автомобили от марката, част от които бяха произведени в Пловдив.

Аналогично вървяха нещата и в другите специалности.

Сградата на бул. „Жданов“ / „Пиротска“ 177, строена за начално училище, много бързо отесня и започна строителството на цял комплекс на ул. „Хайдут Сидер“ № 8, на терен заеман дотогава от „Инжстрой“. Строителството не вървеше така бързо, както ни се искаше, въпреки че и курсистите помагахме поне в разчистването на площадката. 10 нови лаборатории бяха изградени през 1968 година и официално открити на 7 декември 1969 година. В една от тях бе монтиран и динамометричен стенд Schenk за снемане външните характеристики на ДВГ – безценно оборудване не само за онова време. С него Техникумът стана още по-привлекателен за автомобилните състезатели, които тук намираха подкрепа при подготовката на машините си за състезания. А по време на незабравимите „Вечери на специалността“ демонстрациите, правени от елита в автомобилния ни спорт, събираха освен курсистите и много от жителите от квартала.

На 31 октомври 1973 бе открит центърът за леки автомобили от СССР. Няколко месеца по-късно, на 13 март 1974, бе официалното откриване на новия автосервиз и учебния център Renault. Най-сетне, през септември 1979-а бе открит и новият учебен корпус.

Двадесет и петата си годишнина Техникумът посрещна с традиционното тържество в края на декември в зала България ... и с откриването на Център КАМАЗ. Техникумът продължаваше да се развива според негласния девиз „Винаги с най-новото!“.

На 19 януари 1986 внезапно почина инж. Минчо Пенчев. Тежка загуба за училището, за професионалното образование и за всички, които го познаваха! Кормилото пое съратникът му Константин Агура, един от верните „мускетари“, които от първия ден на Техникума до пенсионирането си, а и след това, живееха с проблемите на училището, което изградиха с много обич и на което посветиха живота си.

... и падение

Пенсионирането на К. Агура през 1990 г. съвпадна с началото на политическите и икономически сътресения, които срутиха образователната ни система. Най-тежко от тях пострада професионалното обучение. Липсата на средства не за развитие, а дори за текущи и за аварийни ремонти, се оказа по-малко зло от продължаващата вече три десетилетия „риформа“, чиито плачевни резултати са очевидни дори за нейните глашатаи. И няма как да бъде иначе, след като учебници и учебни програми пишат хора, които никога не са работили с ученици, за заместник-министри на образованието се назначават и държат манекенки, а друг бивш ресорен зам. министър като Ваня Кастрева, след като „окастри“ де що бе останало от професионалното образование, сега пак началничества над образованието в община София!

На Техникума не помогна много прекръстването на „Хенри Форд“, нито откриването на нови специалности, някои от които да компенсират закриването на маса други техникуми и специализирани училища. Техниката се развива много по-бързо от учебните заведения, а подценяването на учителската професия остави в далечното минало времената, когато в Техникума преподаваха и хора с научни звания, а за почето учители да преподават тъкмо в това учебно заведение бе призвание и гордост, не начин да не умрат гладни.

Превъзнасяната дуална система (докато в МОН я „обсъждаха“, за въвеждането й настойчиво работеше Вили Краус, дългогодишният ръководител на БалканСтар) всъщност не дава на учениците нищо повече от учебните сервизи в техникума, които настоящото ръководство ликвидира. Местата, където учениците практикуват, са стопански обекти със свои приоритети и няма как и кой да отделя достатъчно време за обяснения и демонстрации на правилните техники за работа. Ликвидирани бяха и практиките, свързани с основните процеси за металообработване.

МОН и Столична община - мащехи на професионалното образование
Ясно е: профанизацията върви от върха на властовата пирамида, но никой ли не забелязва острия глад за заварчици, за фрезисти, стругари, електротехници и ред други специалисти, за които училищата в София са затворени от години? Фактите показват, че професионалист в тези сфери не са става за няколко седмици, но управленците в образованието остават все така слепи и глухи за тази тема. Иначе някой щеше да забележи рухналия на две места покрив на сградата на бившия Механотехникум. В най-старото техническо учебно заведение в София прием няма от пет години, но на фасадата гордо се мъдри надписът СОФИЙСКА ТЕХНИЧЕСКА ГИМНАЗИЯ. Може би и тя, като другите два корпуса, ще бъде прехвърлена на СУ. Или след като рухне, Общината ще продаде терена, за да се изгради на това апетитно място пореднияТ бизнес център?

<< Обратно към новините