VW Transporter навърши 60 години

На 8 март 1950 г. от поточните линии във Волфсбург слизат първите десет Transporter-а. Точно 6 години по-късно, след около 160 000 произведени екземпляра, производството се поема от новопостроената фабрика в Хановер. До 1967 година в Германия ще бъдат произведени повече от 1,83 млн. VW Bulli („бичето”) от първото поколение и над 10 млн. до днешна дата от всичките му генерации.

Първите 8 ръчно произведени автомобила от новия Transporter, който носи вътрешнозаводското наименование Typ 29, вече са факт, когато през март 1950-a от поточната линия слизат първите Transporter-и Typ 2 T1. Шестте товарни вана и двете комбита от прототипната серия са служели за презентационни цели - както за задоволяване на интереса от страна на клиенти, така и за комуникация с пресата.

През пролетта на 1950 г. обаче нещата стигат доста по-далеч. Познанията и опитът от изминалите години на разработки придобиват реални измерения. Част от този процес е и решението Transporter да бъде произвеждан не както е било замислено първоначално - на платформата на „Костенурката” Typ 1, а на собствено усилено шаси.

Възприема се техниката на леките автомобили на Volkswagen. Двигателят и скоростната кутия се базират на немските стандарти за задвижване. 25 конски сили получават задачата да транспортират респектиращите по тогавашните стандарти 750 кг полезен товар. По този начин новият Transporter започва да изпълнява надеждно и без никакви забележки работата си още от първия ден.

В началото достъп до товарната зона от 4,6 м³ осигурява двукрила странична врата отдясно, а от юни 1951 г. като опция се предлага такъв комплект и за лявата част на каросерията. Достъпът през задната част на автомобила остава като опция - задна клапа. Голямата клапа на двигателя позволява да хвърлите поглед към дълбините на двигателното отделение, в което се помещавали и резервното колело и резервоарът за гориво. Това се променило през 1955 г., когато резервното колело вече се фиксира зад предните седалки, клапата на двигателя се „свива” наполовина и една нова клапа с прозорец над двигателното помещение осигурява достъп до товарната зона. Към този момент Transporter получава вече и климатик. Автомобилът се сдобива с малък надвес над тавана в челната част, през който свеж въздух може да бъде отвеждан към вътрешността на купето.

Шофьорът получавал информация за състоянието на бордната апаратура посредством скоростомер и четири контролни лампи. Отчитали се скоростта, мигачите, дългите светлини, налягането на маслото и зареждането на акумулатора. Все пак било предвидено място за опционално радио, пепелник, дръжка, часовник (който пък става серийно оборудване на произвеждания от 1951-а вариант Samba), както и датчик за нивото на горивото. Допреди това на шофьора му се налагало да отваря резервното кранче под седалката си винаги, когато двигателят, който междувременно постигал вече мощност 34 к.с., започвал да „хълца”.

Моделът се сдобил с още нововъведения в началото на 60-те години, например с единична регулируема шофьорска седалка. Благодарение на това дори по-дребните „пилоти” намирали за себе си удобна позиция. Най-забележителното обаче било новото повишаване на мощността на двигателя. Първоначално замислен във връзка с експорта за Америка, от 1963 г. новият 1,5-литров боксер с 42 к.с. вече се предлагал и в Европа, позволявайки на Transporter за пръв път да преодолее скоростната бариера от 100 км/ч.

Две години преди края на производството на първия модел инженерите добавят още 2 к.с. към мощността на двигателя. Освен това електрическите уредби на всички версии на Transporter вече работят серийно под напрежение 12 В. През юли 1967 г., след 17 години производство на първото поколение Transporter, моделът спира да се произвежда в Германия. Той остава в производство до 2000 г. в Бразилия, където Т1 се произвежда паралелно от 1957 г. Общата продукция на фабриките в Германия, Бразилия и Мексико на първото поколение Transporter възлиза на 2,9 млн. автомобила.

www.vanove.bg