Водородът да замести отчасти природния газ
Това е новата стратегия на ЕС, в който страните-членки отдавна са не на две, а на повече различни скорости. Българският проблем е, че още не успяваме да включим дори на първа.
България официално е поела ангажимент до 2025 година да построи 5 зарядни станции за водород и още 14 до 2030 година. Все още нищо не се прави и една от причините за това е, че „белите якички“ в МС все още не проумяват, че електромобили са не само колите с батерии, но и превозните средства с горивни клетки на водород.
Скачащите цени на въглеродните емисии, заедно с „пришпорването“ на програмите за водорода в енергетиката и особено в транспорта ще принуди България да изгради инфраструктура за производство и зареждане с Н2. Все още има време това да стане с използване и на средства по европейските програми. Но ако българските управници не се пробудят, не прочетат документите и не проумеят овреме какви изгодни възможности има пред България, ще ни се наложи пак да се питаме „Оти ручахме жабетата?“ – хем ЕС ще ни глоби, хем ще построим станциите изцяло с български пари.
Кризата с течните и газовите горива накара водещите икономики на стария континент да изтупват праха от електроцентрали на въглища и от АЕЦ-ове, за които уж нямаше да има място в енергетиката на ЕС. Ако си еколог, дипломиран в СУ, пренебрегваш реалностите, хвърчиш в облаците и си ресорен министър и дори вицепремиер, може да си позволиш да говориш как в най-бедната страна в ЕС няма място нито за централи на въглища, нито за ядрена енергетика. Ако пък си министър на несъществуващите иновации, обикаляш ТВ студията и политиканстваш, но грижливо избягваш да съобщиш какво не си свършил през мандата си.
Проблемът с водородната икономика засяга също министерствата на енергетиката, на регионалното развитие и на транспорта, но оттам също се „ослушват“, а когато говорят, съобщават данни, които си противоречат.
Мълчанието, покриването и неграмотността, когато действителността налага бързи решения за труден преход и големи промени, показват, че просто министрите на са за тези постове.
Новите мерки на ЕС за ускорено справяне с енергийните проблеми, които се изостриха особено след засилващо се конфронтиране с Русия, предоставят на България немалко възможности за полезни/печеливши ходове. Действията на ЕС целят съществено ограничаване ползването на природен газ в такива огромни обеми, каквито бяха достигнати преди военния конфликт.
Планът REPowerEU е опит за отговор на енергийните проблеми, с които вече втора година се сблъсква ЕС. Това, което от Брюксел наричат „ЕС революция в енергетиката“, не съдържа нищо оригинално. Според ЕК „действайки като съюз, Европа (разбирай ЕС) може по-бързо да премахне зависимостта от руските изкопаеми горива“ чрез:
- пестене на енергия (очаквано намаление на консумацията на газ 5% / ≈ 13 млрд. куб. метра) и на петрол (≈16 млн. тона);
- диверсификация на вноса на горива;
- преход към възобновяема енергия;
- интелигентно съчетаване на инвестиции и реформи.
Три от подточките, предложени от ЕК, предвиждат:
• вътрешно производство на 10 млн. т възобновяем водород до 2030 г. и адекватни инфраструктури;
• внос на 10 млн. т възобновяем водород до 2030 г. и съответни инфраструктури (през Средиземно море, Северно море и, когато условията позволят, от Украйна);
• +200 млн. € за изследвания на водорода в рамките на Horizon Europe.
Общите инвестиционни нужди за ключовите категории водородна инфраструктура се оценяват на 28-38 млрд. € за вътрешните тръбопроводи в ЕС и 6-11 млрд. € за съхранение.
Според ЕК REPowerEU включва до 210 млрд. € допълнителни инвестиции до 2027 г., допълващи необходимото за осъществяване на целите на предложенията Fit for 55. ЕК очаква прилагането на рамката Fit for 55 и плана REPowerEU да пести на ЕС до 2030 г. годишно по 80 млрд. € от внос на газ, 12 млрд. € от внос на петрол и 1,7 млрд. € от внос на въглища.