Въпроси и отговори за Пакет Мобилност

12.01.2021

Въпроси и отговори за Пакет Мобилност

Във връзка с неяснотите относно приложението на Пакет Мобилност, за инфомация от Transportconsult направиха кратък преглед на първия набор от въпроси и отговори, изготвени от Европейската комисия.

[✕]


- Как следва да се разбира и прилага задължениeто за връщане на водача у „дома“? Какви са съответните задължения и права на работодателя и водача?

Член 8(8a) от Регламента се позовава на две възможни места на връщане:

[✕]


-оперативната централа на работодателя в държавата-членка на установяване му;
- мястото на пребиваване (адрес) на водачите, когато последното се различава от мястото на установяване на работодателя.   

Водачът избира между двата варианта, предлагани от работодателя. Т.е. водачът не може да бъде задължен от работодателя да избере установяването на работодателя като място на връщане.   
  
Ако водачът не изрази избор между тези две възможности, то работодателят може да избере между двете съобразно това, което се счита за по-удобно. Свидетелствата в този контекст биха включвали покана (включително е-mail или текстово съобщение), отправена до водача.

Водачът може обаче да информира работодателя за своето решение да се възползва от възможността за прекъсване, за да отиде на друго място, различно от горните две.
 
- Как транспортното предприятие доказва, че е организирало работата по такъв начин, че водачът има възможност да се върне съгл. чл.8(8а)?

Могат да бъдат използвани:
- тахографски записи;
- билети;
- други „пътни договорености“ (пътуване със служебен транспорт, например бус).

Доказателствата трябва да бъдат съхранявани в помещенията на предприятието и да бъдат представяни при поискване от страна на контролните органи.

От водача не следва да се иска да притежава такива доказателства и да ги представя при проверка на пътя.
След проверка на пътя контролните органи могат отправят искане за тези доказателства към органите на Държавата-членка, където е установено преприятието-работодател.

Декларация, подписана от даден водач (например като част от трудов договор или изобщо такава, с която предварително се отказва правото на връщане „у дома“, т.е. преди водачът да получил конкретно предложение от работодателя, касаещо определена седмична почивка) не освобождава работодателя от задължението да предложи реална възможност за връщане, както и от задължението да организира работата по съответния начин.

Такава декларация-отказ обаче би била приложима, ако е конкретна, т.е. водачът откаже (в отговор на е-mail или текстово съобщение) на предложение на работодателя да се връща за определена седмична почивкa.                                             
 
- Кой следва да заплаща пътните разходи на водача за връщане в оперативната централа на предприятието?

Тези пътни разходи са за сметка на работодателя.

Когато даден водач реши да не се възползва от предложението на работодателя за връщане в мястото на пребиваване на водача или в оперативната централа на работодателя и реши да прекара своя период на почивка на друго място, то всички пътни разходи до и от това място следва да бъдат поети от водача. 
 
- Приложимо ли е изискването за връщане по отношение на самонаети водачи (т.нар. „каращи управители“)?

Разпоредбата на чл. 8(8a) се прилага само по отношение на водачи, наети по трудово правоотношение.
Дейност, провеждана като “самонает водач” не следва да бъде считана за пораждаща трудово правоотношение за целите на Член 8(8a) от Регламент (ЕО) № 561/2006.                      
         
- Какво съставлява подходящо, съобразено с особеностите на пола място за настаняване за ползване на периодите на нормална седмична почивка?

Мястото за настаняване трябва да предлага подходящи условия за спане и санитарни съоръжения. Съоръженията следва да осигуряват достатъчно уединение за всеки индивид.  

Няколко типа места за настаняване могат да отговорят на тези критерии, като например: хотел, мотел, наемен апартамент или частен дом. 
 
- Какви свидетелства следва да представи водачът пред контролния орган, за да докаже, че не е прекарал нормалната седмична почивка в камиона, а в подходящо място на настаняване?

Контролните органи не могат да изискват от водачите документи, доказващи, че тяхната нормална седмична почивка, предхождаща пътната инспекция, не е прекарана в превозното средство.  
 
Водачи или работодатели могат да бъдат глобявани единствено за неспазване на забраната за ползване на нормалната седмична почивка (или почивка от повече от 45 часа, ползвана като компенсация) в превозното средство, когато те/техни водачи са заловени да ползват нормална седмична почивка в превозното средство към момента на извършване на проверката.            
                    
- Какви са изключителните обстоятелства, при които водачът може да превишава дневното и седмичното време на управление? Как се контролират такива изключителни обстоятелства?

Изключителните обстоятелства са случаите, когато е необходимо водачът да достигне до своето място на пребиваване или оперативната централа на работодателя, за да ползва период на седмична почивка или период на нормална седмична почивка. Тези две нови дерогации могат да бъдат използвани, когато поради непредвидени обстоятелства, независещи от волята на водача или оператора (метеорологични условия, задръстване, забавяния в точките на товарене/разтоварване и т.н.), водачът не е в състояние да достигне до едно от местата, указани по-горе за седмична почивка, без да се нарушават времената.

В този случай от водача ще се изисква ръчно да укаже причината за отклонение от ограниченията на времето на управление в разпечатката или разписанието на дежурствата.           
 
- Може ли даден водач, който превишава дневното и седмичното време на управление поради изключителни обстоятелства, също така да превиши максималното двуседмично ограничение на времето на управление от 90 часа?

Възможността за водачите да превишават дневните и/или седмичните времена на управление при изключителни обстоятелства, за да достигнат до своето място на пребиваване или оперативната централа на работодателя, за да ползват седмична почивка или период на нормална седмична почивка, не позволява на водачите да се отклоняват от максималното двуседмично ограничение на времето на управление от 90 часа.   
Водачът трябва във всички случаи да съблюдава максималното 90-часово ограничение за управление в продължение на две седмици.                  
 
- Задължен ли е водач, който участва в екипно управление, да ползва прекъсване от 45 минути в движещото се превозно средство? Може ли прекъсването да бъде по-дълго от 45 минути ?

От водача зависи да избере дали иска или не да ползва своето прекъсване от 45 минути в движещо се превозно средство или извън превозното средство.      

Прекъсването безспорно може да бъде по-дълго от 45 минути, но само ако се ползва извън превозното средство. Прекъсването, ползвано в движещо се превозно средство, трябва да бъде такова от 45 минути, ползвано анблок, Останалото време, прекарано в превозното средство, в положение седейки редом до водач, действително управляващ това превозно средство, трябва да бъде записано като период на разположение.                           
- Кога започва да се прилага задължението за ръчно записване на пресичане на граница?

Членове 34(6) точка (е) и (7) от Регламент (ЕС) 165/2014 предвиждат, че водачите записват ръчно символа на държавата, в която влизат след пресичане на граница на Държава-членка. Задължението се прилага от 20 август 2020 год. по отношение на превозни средства, оборудвани с аналогов тахограф, и от 02 февруари 2022 год. по отношение на превозни средства, оборудвани с дигитален тахограф.   

Водачът е длъжен да спре в най-близкото възможно място за спиране на или след границата. Когато пресичането на границата на Държава-членка настъпва във ферибот или влак, водачът трябва да въведе символа на държавата в пристанището или на гарата на пристигане.       

<< Обратно към новините