Права и задължения на превозвачите по време на извънредните мерки

26.03.2020

Права и задължения на превозвачите по време на извънредните мерки

Какво се случва в света по време на кризата, свързана с коронавируса? Особено явно става значението на транспортния бранш в Европа през този период.

[✕]

Хранителни продукти, хигиенични материали, медицинска техника, вода и други жизнено необходими стоки продължават да бъдат превозвани из целия континент. За пореден път транспортните процеси могат да бъдат сравнени с “кръвоносните съдове” на свободната икономика и цивилизацията.

В много държави вече са обявени извънредни мерки, които изключително тежко натоварват малки и средни предприятия, в следствие на което, стокообменът, свързан с тяхната дейност е силно ограничен, или, в най-лошия случай – бива генерално прекратен. Това обстоятелство, от своя страна, застрашава малките и средноголеми превозвачи, за някои от тях може дори да се окаже и фатално.
Какви права и задължения има превозвачът в тази ситуация?

[✕]


Навло въпреки прекратен транспортен договор
Превозвачът има интерес да получи уговореното с изпращача навло, след коректно изпълнена заявка за превоз. По повод нарушените икономически връзки между отделни европейски фирми наблюдавам обаче, че договорите за превоз често се прекратяват от изпращача, например защото получателят не е в състояние да заплати уговорената цена на стоката, или, защото не е ясно, дали превозното средство и стоката няма да бъдат задържани на границата на някоя европейска държава, въз основа на извънредни мерки. В тази ситуация, относно претенцията на превозвача за изплащане на навло, след приета заявка, зависи от това, дали изпращачът е отговорен за прекратяването на договора, или дали прекратяването е настъпило като последствие от извънредните мерки срещу разпространяването на коронавируса, които не могат да бъдат повлияни нито от изпращача, нито от превозвача.

В случай, че изпращачът е прекратил договора виновно, обикновено превозвачът има различни алтернативи на действие, които зависят от това, кое право е приложимо върху сключения и своевременно прекратен транспортен договор. Лесно се отговаря на този въпрос относно транспортни заявки, касаещи каботажни превози, респективно вътрешно-държавни превози. Тогава се прилага правото на държавата, на чиято територия се извършва транспортът. Така, в Германия например, превозвачът може да изисква договореното навло в пълен размер както и всички разходи, които е направил и са били свързани с отказания транспорт (разбира се, спестените разходи трябва да се приспаднат), такси за престой. Алтернативно може да изисква 1/3 от договореното навло (т.н. “мъртво” навло).

В рамките на международния автомобилен транспорт на стоки важи конвенцията ЧМР относно задълженията по договора за превоз, но относно приложимото право, свързано със сключването и прекратяването на договора трябва да погледнем ал. 5 ал. 1 на регламента РИМ № 1. Доколкото приложимото право към договор за превоз на стоки не е било избрано от страните в съответствие с член 3 на същия регламент, правото, приложимо към такива договори, е правото на държавата по обичайното местопребиваване на превозвача, при условие че мястото на предаване или мястото на доставяне, или обичайното местопребиваване на товародателя е в същата държава. Ако тези изисквания не са изпълнени, се прилага правото на държавата, в която се намира договореното между страните място на доставяне. На това място трябва да се обърне внимание, че е особено желателно за българските превозвачи, да договорят прилагането на правна уредба, която е разбираема и достъпна за тях.

Ако прекратяването на договора не е предизвикано виновно от изпращача, а е било провокирано от извънредни мерки, трябва всеки случай да бъде разглеждан индивидуално, според приложимото законодателство. Общо становище респ. съвет с общ характер в подобна ситуация не могат да бъдат дадени.

Забава при доставянето на товар
Какво става в ситуацията, в която превозвачът е приел заявка, натоварил е стоката редовно, но по време на превозния процес възникват спънки, които водят до забава в доставката на стоката? Дължи ли превозвачът обезщетение в случай, че податлива на разваляне стока, претърпи щета – напр. на крайната дестинация пристигат не поръчаните ягоди и банани, а мултивитамин-субстанция, която е негодна за консумация. По принцип трябва да започнем с това, че когато, по каквато и да е причина, изпълнението на транспорта по уговорените условия е, или стане невъзможно преди пристигането на стоката на предвиденото място, превозвачът трябва да поиска нараждания от лицето, което има право да се разпорежда с товара. Това, от своя страна се определя от фазата на изпълнение на транспортния договор, но няма да бъде дискутирано обстойно, защото касае друга тематика.

Но дори и най-подробните и ясни нареждания не могат понякога да анулират дадено препятствие. На това място трябва да обърнем внимание на понятието “непреодолима сила”. Коронавирусът и свързаните с него мерки са “чудесен” пример за обстоятелства, които превозвачът, въпреки най-голяма грижа на добър търговец, не би могъл да избегне и чиито последствия той не може да предотврати. Внимание! Не трябва да се осланят превозвачите обаче паушално на “непредвидимо обстоятелство”. Защото е есенциално важно, кога е бил сключен договорът за превоз. Ако транспортните заявки са били приети в края на 2019 г., началото на 2020 г., може да се твърди, че последиците от коронавируса на са били предвидими. Защото тогава е нямало такъв обем извънредни мерки за спирането му. Дали при правен спор обаче всеки съд би се съгласил с това твърдение, трябва да се изчака – времето ще покаже.

Със сигурност може да се каже, че ако превозвачът е приел заявката в “несигурни” времена, с ясното съзнание за наложените мерки за сигурност, трудно би могъл да се позовава на “непредвидимия” характер на ситуацията. Погине ли повереният му товар в този случай, или бъде ли доставен със закъснение, много вероятно превозвачът няма да може да се освободи от отговорността си. Дори – в екстремни случаи – може изпращачът да се опита да му вмени умишлено унищожаване на товара, защото той го е приел за превоз, въпреки че е осъзнавал, че не може да го достави/съхрани адекватно и не е написал съответното указание към изпращача за тази опасност, респ. не е изключил/ограничил отговорността си.

Какво да направят транспортните фирми в такъв случай? Трябва ли да преустановят дейност, за да избегнат отговорността на неизпълнен транспортен договор? От моя гледна точка, със сигурност – не. Всяка ситуация трябва да бъде използвана умело, особено с оглед на това, че доста транспортни фирми от западна Европа отказват превози до Италия. Поради това препоръчвам, да се приемат транспортни заявки само с изричното указание, че транспортът може и да не бъде извършен, както е договорено. Най-разумно би било, да се изключат всички щети, свързани с обстоятелствата около коронавируса. Това изключване трябва да стане с писмено споразумение между изпращача и превозвача.

На края искам да отбележа, че тази статия не замества правната консултация с адвокат и, поради абстрактния си характер, не представлява такава.

д. ю. н. адвокат Надежда РЕШКЕ

<< Обратно към новините