Транспортният бранш излезе с обща позиция за тол системата

14.05.2019

Превозвачи и спедитори не са против новите такси, но искат готовност, яснота и прозрачност преди въвеждането им

Транспортният бранш излезе с обща позиция за тол системата

Задължителен шестмесечен тестов период на тол системата, намаляване на размера на тол таксите и на обхвата на включената в системата пътна мрежа поиска обединеният български транспортен бранш. Водещите браншови организации от секторите товарен транспорт, автобусни превози и спедиция излязоха с обща позиция, която освен до регионалното министерство ще бъде изпратена и до премиера.

[✕]

В общата позиция се казва ясно, че бизнесът категорично подкрепя въвеждането на тол система в България, но при ясни правила, спазени технически изисквания и прозрачност. Задължителен шестмесечен тестов период на тол системата преди въвеждането ѝ поискаха като обединена позиция осем браншови сдружения. Според бранша стриктното спазване на техническите изисквания на АПИ при изграждането на тол системата е първата и най-сигурна гаранция тя да бъде въведена без рискове от създаване на хаос.

Сдруженията настояват отговорното министерство (МРРБ) преди стартирането на тестовете да представи картата с построените към момента пътни портали за контрол и прилежащото им оборудване с точни координати на местоположенията им.

Позицията бе оповестена на специална пресконференция ден преди 15 май – датата, посочена от ресорното министерство за начало на тестовете. 15 август 2019 пък е датата, от която трябва да стартира системата. Това според бранша означава и, че не са спазени две от клаузите в договора за израждане на тол системата – че тя не може да бъде пусната без 6-месечен тестов период 12-месечни проби за ефективност.

„Подкрепяме въвеждането на тол системата в България, но искаме това да стане при реални правила и стриктно обосновани цени“, заяви Йордан Арабаджиев, изпълнителен директор на Съюза на международните превозвачи. „Досега никой от МРРБ не даде яснота по какъв начин ще бъде изградена и как ще функционира точно тази система“, подчерта още той.

За да онагледят своите притеснения, от бранша бяха поканили IT специалиста Мартин Димитров, който е и специалист в областта на тол системите. Той обясни, че българската система ще бъде GPS-базирана, което я прави една от най-модерните в света. За да функционира ефективно тя, трябва да бъдат изградени 420 броя портални рамки по пътищата. За целта е предвидено да бъдат изградени 100 нови портала, а съществуващите 320 преброителни пункта на АПИ да бъдат преоборудвани.

„Порталите заснемат регистрационния номер на превозното средство и определят размера и теглото на превозното средство. Ако няма такива рамки обаче, всеки ползвател на пътната мрежа може да реши дали да заплати или не, а българската държава няма да има начин, по който да го глоби“, обясни Мартин Димитров.
Като особено важно в позицията на бранша се посочва наличието на пътните рамки и прилежащо им оборудване от камери, което е част от системата за контрол и ще гарантира събиране на очакваните приходи от държавата, както и санкциониране на нарушителите.

Тол системата в България, която ще важи за превозни средства над 3,5 т, да обхване само магистрали и пътища първи клас, които са част от европейските транспортни коридори, като бъдат осигурени и алтернативни безплатни маршрути, е второто важно искане на бранша. Към момента се предвижда в тол системата да бъде включена 55 на сто от пътната мрежа на България. Браншът посочи за пример тол мрежите в Австрия и Словения, които са с обхват на 4 на сто от всички пътищата, Чехия – 1% и Германия – 7%.

Транспортният и спедиторски бизнес предлагат за база при определяне размера на тол таксите в България да се приеме германската тарифа, но съобразена с това, че БВП на България е 5,5 пъти по-малък от този на Германия. „Ако искаме да бъдем съпоставими с най-развитата икономика в ЕС, това означава, че за камиони стандарт Евро-6 цената трябва да е 6,7 ст. на км, за Евро 4 - 7,4 ст. на км, за Евро 3 - 8,5 ст. на км. Това ще позволи да се намали значително предварително обявеният очакван финансов резултат от тол таксите от 1,163 млрд. лв. годишно – сума 11 пъти по-висока от събираните в момента такси от превозни средства над 3,5 т (103 млн. лв.). Като довод се сочи и това, че сумата, която българската държава иска да събира от тол такси и над два пъти по-висока от събираната в Полша (495 млн. лв.) и 1,5 път по-висока от тази в Чехия (775 млн. лв.). Подобен подход би гарантирал и по-социално поносими за крайяния потребител и справедливи за бизнеса тол такси.

В момента, подчертаха от браншовите организации, се предвижда най-масовите камиони, използвани за вътрешен транспорт от категория Евро-3, да заплащат тол такса от 75 ст. на км. При месечен пробег от 13 000 км, какъвто правят автомобилите, зареждащи големите вериги магазини, това прави около 117 000 лв. годишна тол такса на камион, което е близо 100 пъти повече от цената на винетката в момента. Ако тол таксите влязат с предложените от държавата размери, ще поскъпнат превозите, горивата, автобусните билети, предупредиха от браншовите организации. И допълниха, че неяснотите не им дават възможност да планират бъдещите си разходи и да предоговорят финансовите си взаимоотношения с партньорите.

Браншът настоява и за пълна прозрачност на разходите за поддръжка на системата, за събирането и разходването на сумите от тол таксите, като това става чрез реално сътрудничество с браншовите организации на фирмите потребители в рамките на периодично заседаващ обществен съвет.

Сред исканията е и настояването да се разгледат възможностите за приемане на облекчения за превозвачите на вътрешния пазар, чиято дейност има и социален характер, както е при автобусните превози. Визират се доставките на стоки от първа необходимост като храни и горива.

Според браншовите сдружения до момента диалогът с МРРБ по въпроса за тол таксите е формален, а липсата на яснота и навременна информация създават предпоставки за хаос и несигурност в бизнеса населението.

Общата позиция е подписана от: Съюз на международните превозвачи (СМП), Асоциация на българските предприятия за международни превози и пътищата (АЕБТРИ), Конфедерация на автобусните превозвачи (КАП), Национално сдружение на българските превозвачи (НСБП), Камара на автомобилните превозвачи в България (КАПБ), Асоциация на българските търговци, производители, вносители и превозвачи на горива (АБТПВПП) и Българска асоциация на сдруженията в автомобилния транспорт (БАСАТ).

<< Обратно към новините