Отидете на състезанието на Scania и се забавлявайте

сп. Камиони, 2012, Бр. 2
28.03.2012

Данчо Симеонов и Никола Донев се запознават покрай участието си на състезанието за Най-добър млад шофьор, организирано от Скания България през 2007, и веднага намират общ език. Тогава Данчо се класира на първо място и представи България на европейския финал в Швеция, а Никола беше трети на финала в София. След състезанието съдбите им се преплитат и животът и работата им продължават в общо русло. Решихме да помолим Данчо и Колето да разкажат за това, как им е повлияло участието в състезанието „Най-добър шофьор“, и да чуем какви съвети те биха дали на участниците в тазгодишното състезание, в което Scania търси най-добрия шофьор, а наградата за победителя на финала в Швеция е нов влекач Scania

[✕]

Съветват Данчо Симеонов и Никола Донев, участници в надпреварата през 2007 г.

Данчо Симеонов и Никола Донев се запознават покрай участието си на състезанието за Най-добър млад шофьор, организирано от Скания България през 2007, и веднага намират общ език. Тогава Данчо се класира на първо място и представи България на европейския финал в Швеция, а Никола беше трети на финала в София. След състезанието съдбите им се преплитат и животът и работата им продължават в общо русло. Решихме да помолим Данчо и Колето да разкажат за това, как им е повлияло участието в състезанието „Най-добър шофьор“, и да чуем какви съвети те биха дали на участниците в тазгодишното състезание, в което Scania търси най-добрия шофьор, а наградата за победителя на финала в Швеция е нов влекач Scania

 

–    Данчо, разкажи ни как се разви животът ти след състезанието през 2007 г.?
–    Данчо Симеонов: Аз определям шофьорите като два типа – едните са свестни и земни момчета, другите са като кокони. Ние с Колето, като се срещнахме, веднага видяхме, че сме земни момчета, че сме на един акъл, и затова му споделих, че мисля по-нататък да си купя и мой камион и да се пробвам в международния транспорт. Точно както си го мислех, така и стана –
5–6 месеца след състезанието напуснах фирмата, за която работех. Според мен, за да почнеш да правиш бизнес като превозвач, първо трябва да си бил шофьор, второто е да не си бил какъв да е шофьор, а да си пообиколил някоя и друга държава, за да може, ако някой шофьор нещо ти откаже, ти да се качиш и да свършиш работата. Друго е, като знаеш какво му е на шофьора, да си бил по паркингите и пътищата и да можеш да се поставиш на негово място. Така има перфектен синхрон между собственика на камиона и шофьора.
Скоро след участието си в състезанието започнах работа в една фирма, ама камионът беше много зле, собственикът нямаше никакви оборотни средства, а пътувахме за Австрия и за Унгария – гумите гладки, всеки път треперя какви глоби ще плащам и ми беше много тежко, нафтата винаги беше изчислена до последна капка... Изкарах 4–5 курса, понаучих как стават нещата, но разбрах, че така не мога да продължавам. После започнах в една друга фирма – тя имаше 5–6 камиона и карахме до Белгия, Холандия, Германия. Там изкарах 7 месеца. Това беше моментът, когато съм пътувал с кеф и в джоба си имах пари. Беше много добре, обаче кризата се задълбочи и собственикът, понеже камионите му бяха на лизинг, не можеше да ги изплаща и започна да ги връща... И така и тук нищо не стана.
Междувременно си поддържахме връзка с Колето. Неговият баща беше купил един стар самосвал Шкода и работеше с него.
–    Никола Донев: Първоначално татко работеше на една бензиностанция, но не ни стигаха парите, че ние – аз и сестра ми – и двамата ученици. Тогава татко купи самосвала и аз след училище – под камиона, за да може да се стегне този камион и да работи. Няма събота, няма неделя... Баща ми работеше към един бетонов възел и там плащаха редовно, така че се стабилизирахме, изплатихме дълговете и после татко хареса една друга Шкода – бордова. И нея така я поддържахме – познавах я до най-малкото болтче. Междувременно аз придобих съответните категории и започнах и аз като шофьор – кога на самосвала, кога на бордовата...
Преди 2007 г. и състезанието на Scania не се бях качвал на друг камион освен на Шкодата. Въобще не
очаквах, че ще се представя така добре, и после, като се върнах с шампанското като победител – баща ми беше на върха на щастието. Аз обаче го разочаровах по един друг начин – казах му, че друг камион освен Scania няма да карам. И следващата година – 2008 г., „скочихме“ много сериозно – тогава цените на камионите още не бяха паднали, купихме една Скания хенгер и оттогава работа и само работа. Поддържахме си връзка с Данчо и в един момент не можехме да смогнем с работата, а той пък беше без работа и....
Данчо Симеонов: ...поканиха ме да работя с тях и Колето казва: Карай който камион искаш – ако искаш Scania-та, ако искаш Шкодата. Но аз не можех да му взема Scania-та, първата му любов е все пак... И така взех Шкодата и с нея работих 6–7 месеца

–    А сега какви камиони карате?
–    Никола Донев: Най-напред се хвърлихме още веднъж в банката и с Данчо ходихме до Холандия и докарахме едно Волво. Междувременно работа за самосвала нямаше, татко не беше много добре със здравето и решихме да продадем Шкодите. После с Данчо направихме един курс до Австрия и оттам купихме и още една Scania. Така че сега имаме два камиона Scania – едната Евро-2 и другата Евро-3, и едно Volvo...
–    Данчо Симеонов: Volvo-то е Евро-2, има възможност да стане и Евро-3, ама засега няма смисъл. Сега караме основно до Румъния, но планирам да пробвам с Volvo-то и до Чехия и Унгария.

–    Момчета, промени ли се животът ви от участието ви в състезанието на Скания?
–    Данчо Симеонов: При мен много работи се промениха. Особено по отношение на решението какъв автомобил да си избереш – това, разбира се, върви редом и с опита, който натрупваш. След състезанието в България, преди да заминем за Швеция, от Скания България ми проведоха един курс по икономично каране, за който смея да твърдя, че е от страхотна полза. Те, хората на Запад, са го измислили – те няма да ги правят тези курсове, ако няма ефект от тях. Тогава разбрах, че моята представа за икономичност всъщност се разминава с реалната... Благодарение на състезанието си намерих партньора в работата, а и жената в моя в живот – това е сестра му, която сега е бременна и скоро очакваме дете.
Въобще от състезанието – само плюсове. Не мога да се сетя за нищо отрицателно...
–    Никола Донев: Може да се каже, че целият му живот се промени.

–    Ще участвате ли тази година пак и какъв съвет ще дадете на тези, които сега се включват за първи път?
–    Данчо Симеонов: Ами... ще видим. Не знам, не съм решил още...
–    Никола Донев: След състезанието гледахме дискове със записи от него. Като цяло нашето виждане като шофьори, вече участвали веднъж, е – можеш наистина да успееш и в Швеция, но трябва доста да се подготвяш.
–    Данчо Симеонов: Какво да посъветвам участниците? Ами най-много грешки се правят, когато се притесниш или бързаш... Адреналинът в едно такова състезание е невероятен. Накрая на финала, когато само трима състезатели караха паралелно, на нас, които гледахме отстрани, ни тупаше яко сърцето, а какво остава за тях... В този момент обаче е важно да запазиш самообладание и да направиш упражнението перфектно.
Иначе сегашните участници ще ги посъветвам най-простото нещо – отидете и се забавлявайте от душа и от сърце, не мислете въобще за наградата. Отиваш, караш готиния камион, цял ден си сред готини хора и си тръгваш с хубавия спомен. Кеф отвсякъде. Според мен това е ключът за успеха.
–    Никола Донев: На състезанието от 2007 г. бяха и майка ми, и братовчедка ми за подкрепа и когато минахме полигона и отидохме на икономичното шофиране, майка ми се обажда по телефона и ми казва: „Много си назад в резултата.“ И тогава просто си направих удоволствието да карам хубав нов камион, без да мисля за това, че трябва да се представя добре. А пък то се получи...

Снежина Баджева

<< Обратно към новините