Новият VW Transporter

Transporter-ът на Volkswagen отдавна се наложи като референция за успешния широкоспектърен лекотоварен автомобил. Т5 е на пазара вече няколко години, а по пътищата продължават неуморно да се движат хиляди и хиляди автомобили от поколенията 4, 3, та и 2 - непретенциозни, ефективни и сякаш неподвластни на времето...

По-добър ли е новият и в какво?
Това е въпросът, който вълнува двама от редакторите на КАМИОНИ - Радослав Гешов и Лъчезар Апостолов.

РГ: "Трудно ми е да си представя, че в Transporter е възможно да се направи някакво голямо, съществено подобрение. Всичко в него е солидно, изпипано, удобно и работи толкова надеждно. Затова Transporter запазва дълги години и качествата, и стойността си.
Пазарът харесва тази много добре обмислена, професионална конструкция и Transporter се радва на несъмнен дългогодишен успех като работен автомобил, въпреки че не е между най-евтините конкуренти.
Дали някои от най-ценните му качества няма да се загубят в търсенето на обновяване, както това се случи с някои от компютърните операционни системи?" 

ЛА: “Volkswagen-ите не са това, което са, би казал един мой познат монтьор. За него, ако автомобилът не е със задно разположен боксерен двигател с въздушно охлаждане, то той не е Volkswagen. И сами ще се досетите защо този монтьор бе известен като „Бай Иван Костенурката”. След това лирично отклонение – вече сериозно. Защото Transporter отдавна, още от третата си версия се раздели с класическата за народния автомобил компоновка. Но това не го направи по-малко Volkswagen. Напротив – в бранша той си спечели име на здрав и надежден работен автомобил, за което свидетелства дългогодишният му пазарен успех.
Затова ми беше много интересно какво е новото в новия Transporter. Дали само фейслифтът на фаровете или има и нещо друго, с което да те грабне?”

Само 2,0 TDI под капака 
Обследването на автомобила показва, че повечето от промените в новия Transporter са "под повърхността" и не се виждат от пръв поглед. Най-забележимата външна отлика е в оформянето на фаровете, но тъкмо тя вероятно е последното, което ще направи впечатление на всеки потенциален клиент на автомобилите, произвеждани в Хановeр.
Съществените промени са под капаците. Това, което намираме под предния, е типичен пример за Down Sizing. Както и досега, преобладават дизеловите двигатели TDI. Само че те вече, без изключение, са 4-цилиндровите двулитрови TDI, и то само с впръскване на гориво от обща магистрала за високо налягане (Common Rail). От програмата са отпаднали икономичният и изключително надежден 1,9 TDI с умерена мощност, а и редовият 5-цилиндров агрегат, който в различни изпълнения постигаше мощности около 130 - 140 и над 170 к.с. Двулитровият агрегат (1968 см3), който представлява доразвитие на 1,9 TDI (увеличен е с 1 мм диаметърът на цилиндрите), с използването на съвременни технологии, вкл. филтри за твърди частици, отговаря на емисионните изисквания Евро-5 и се предлага с 4 различни мощности.
Най-маломощният е с 62 кВт (84,3 к.с.) при 3500 об/мин, следват вариантите със 75 (102 к.с.) и 103 (140 к.с.) при същия режим и, накрая, върхът на сладоледа - двукомпресорният 2,0 BiTDI със своите 132 кВт (180 к.с.) при 4000 об/мин. 
Мястото, освободено с изоставянето на 5-цилиндровия двигател, е дало възможност новият Transporter да получи две от най-привлекателните технологии от последните години: автоматизираната кутия с двоен съединител DSG и пълноприводното задвижване 4MOTION с изключително модерни решения, разработени от Haldex. За ценово чувствителни пазари като нашия това може и да не изглежда важно предимство, но който веднъж е ползвал DSG, особено в претоварен трафик, ще търси тази полезна опция. Все пак основната маса от продажбите, поне у нас, ще се пада на механичните предавателни кутии с ръчно управление: 5-степенните за моделите с 62 и 75 кВт и за бензиновия 2,0/85 кВт, и 6-степенни за агрегатите със 103 и 132 кВт. Освен че тези кутии са по-евтини от DSG, в тях Volkswagen е постигнал съвършенството.

Без компромиси със сигурността
Всички Transporter-и серийно са оборудвани с електронната система за стабилизиране ESP. Тя включва освен ABS и електронното блокиране на диференциала също и помощниците за интензивно спиране и за потегляне по наклон. Това решение вдига и без това високото ниво на серийно оборудване за безопасност на работното „муле”. Помощните системи Side Assist, Rear Assist и Паркпилот (опции) са на разположение на всички, които търсят допълнително безопасност и удобство.

Многообразието
Основните параметри на T5 са запазени: 2 междуосия (3000 и 3400 мм) и 3 височини на тавана за моделите с надстройка – нормален, средновисок или висок. Трудно е да се гадае коя от версиите ще има най-много продажби: неостъкленият фургон (Kasten) с халки за укрепване на товара и шини на преградната и на страничните стени или гъвкавото Kombi за превоз и на хора, и на товари. При строителни и монтажни работи с отлични шансове са бордовите варианти (с единична или двойна кабина, като последната е 6-местна с 4 врати). Здравите шаси кабини (също с единични или с двойни кабини) са солидна основа за изграждането на специализирани автомобили.
Нормалното изпълнение на Kasten и Kombi с нисък и средновисок покрив е с клапа, но може да се поръчат и с двукрила врата. При висок таван двукрилата врата се вгражда серийно, като може да се допълни с шарнири за отваряне до ъгъл 250° и фиксиране.

Мулето за драйвтеста
Предвид досегашните продажби на Transporter избираме икономичния модел GP 2,0 TDI 2,8 т: с къса база, нисък покрив, полезен товар 1 т и мощност 102 к.с. Времето ни поднася един от последните летни дъждове – неспирен и силен, само с един кратък промеждутък за снимки, затова ограничаваме маршрута до София и областта. Всъщност май точно такива курсове, предимно къси, правят и повечето Transporter-и.


Лично мнение:
ЛА: Винаги когато съм сядал зад кормилото на който и да е Volksvagen, съм изпитвал едно странно усещане. А то е, че все едно цял живот си карал точно този автомобил и не ти трябва време да свикваш. Нито с уредите за управление, нито със седалката, та дори и с габаритите. Е, новият Transporter не направи изключение. Без натрапчив лукс и футуристични дизайнерски решения, всичко в купето си е на място. Уредите да управление са достъпни, с тях се борави лесно. Видимостта за водача е идеална, нещо, което усетих дори в проливния дъжд по пътя от Банкя към София, когато чистачките едва смогваха.
За динамиката няма нужда да се говори. Типично за марката двигателят е корав, но в същото време еластичен. Реагира като бензинов мотор и на най-леко пипване на газта. В пороя се усети и доброто поведение при управление и спиране на автомобила. В нито един случай той не поднесе и не се усети нестабилен, въпреки че на пътя имаше няколко сантиметра вода.
В заключение ще кажа, че който очаква от пръв поглед да види новото в последната версия на Transporter, трябва да почака. Да се качи, да го покара. Защото новото в този съвременен работен автомобил е скрито под повърхността. А иначе – нищо ново: Transporter си е Transporter.

РГ: Двете седалки за пътниците са семпли, без изобилие от регулировки, но във Волфсбург и така са успели да ги направят удобни. В кабината всичко е удобно, семпло, практично, а качеството радва окото. Дизайнът на комбинирания дисплей между оборотомера и скоростомера е опростен, с пределно ясни показания.
Симетричните задни и плъзгащата странични врати откриват достъпа до равен под с гумирано покритие: удобно е за товарене и разтоварване, а масивните халки на пода помагат да фиксирате сигурно товара.
В дъжда и влагата чистачките и климатикът се справят перфектно. Водата е много, дълбочината на дупките – неизвестна, затова често стигам до най-ниските обороти, но така и не усетих нестабилността в преходните режими, която очаквах заради прехода към Евро-5. Не усетих обаче и с Common Rail двигателят да е по-тих освен на празен ход.
Впечатлението ми след няколкото часа в кабината и зад кормилото е, че в Хановер са запазили всичко ценно и добро от досегашния модел, като са го вписали в рамките на сегашните изисквания.